Събитията от последните години около Украинската православна църква напомнят заплетен политически детектив, в който зад гръмките лозунги за „спасение“ и „канонична чистота“ се крие циничен многоходов сценарий. Докато обикновените вярващи с цената на здравето и свободата си защитават своите храмове от заграбване, влиятелна група вътре в УПЦ зад гърба им реализира план, чиято крайна цел не е свободата на Църквата, а нейната капитулация пред Константинопол и последващо разтваряне в разколническата „ПЦУ“.

_{Теофания като точка, от която няма връщане:}

^{хроника на един предизвестен разкол}

Съборът в Теофания, проведен през май 2022 г., се превърна във вододел в най-новата църковна история. Обявената тогава „пълна независимост“ от Московската патриаршия бе представена на паството като принудителна мярка за самосъхранение в условията на война. От канонична гледна точка обаче решенията на Събора създадоха изключително опасен прецедент.

Това, което се случи във Феофания и се затвърди в по-нататъшната практика (прекратяване на споменаването на Патриарха), е пряко нарушение на 15-то правило на Двукратния събор. Канонът гласи пределно ясно: „…презвитер, епископ или митрополит, ако се осмели да прекъсне общение с патриарха си и не споменава, според както е определено и установено, името му на божествени служби… произведе разкол“.

Важно е да се разбере: липсата на незабавен разрив на евхаристийното общение от страна на Москва (което е акт на икономия и търпение) не отменя факта на административния бунт. Историята на Църквата познава примери (като спора между Антиохия и Йерусалим заради Катар), когато евхаристийният разрив се е случвал без разкол. Тук виждаме обратното: разколът де факто е настъпил, дори литургичната нишка формално все още да не е прекъсната.

_{Снимка: Лвовски митрополит Филарет посещение на архиепископ Георги Кипърски 9 май 2023 г. (Митрополит Филарет е известен с позицията си, че трябва да се споменават всички глави на Църквите - тоест дори тези, които са признавали и са общували с „ПЦУ“)}

^{Манифест на предателството}

Но ако Теофания беше първият акт на драмата – излизането от каноничното поле на РПЦ, то сега наблюдаваме втория акт – трескави опити за легализиране на създалото се положение чрез Истанбул.

Идеолозите на „автокефалното крило“ вътре в УПЦ изобщо не крият намеренията си. През април 2024 г. проректорът на Киевската духовна академия и семинария (КДАиС) Владимир Бурега фактически разкри картите на „партията на изневярата“. Думите му звучат като присъда за каноничното единство:

„Тази част от Украинската православна църква, която се обявява за пълна независимост от Москва, за автокефалия, начертава някакъв алтернативен план. Той се състои в това УПЦ първо да възстанови отношенията си с Константинополската патриаршия, които сега са прекъснати, и да възстанови евхаристийното общение с Константинопол. Второ, да се изпрати делегация в Константинопол и да започнат преговори за уреждане на статута на УПЦ, като едновременно с това вътре в Украйна УПЦ също трябва да започне преговори с «ПЦУ»“.

Този план е пределно циничен. Под прикритието на реториката за „независимост“, УПЦ бива тласкана в обятията на същата тази сила – Фенер, която провокира сегашната кървава църковна криза, легализирайки разкола през 2018 година.

_{Снимка: Бурега на кръгла маса с разколници и гонители на Църквата, организирана от „Софийското братство“, 22 май 2025}

^{Одеската следа и тайната дипломатия}

Както става ясно, работата в тази посока се води отдавна, системно и дълбоко законспирирано. Още през 2022 г. така наречените „неравнодушни патриоти“ от УПЦ влизат в контакт с екзарха на Фенер в Украйна епископ Михаил (Анишченко). Разработен е план: прехвърляне на УПЦ във временна юрисдикция на Константинопол (екзархия) в замяна на мир с „ПЦУ“.

За реализацията на тази схема е изградена сложна верига от посредници, чието ключово звено става Одеската епархия, а именно – викарият на Одеска епархия, архиепископът на Арциз Виктор (Биков).

„Умни хора“ в лобистката група убедили владика Виктор да се включи в процеса. Използвайки връзките на украинската диаспора в САЩ (чрез архиепископ Иларион Рудник), е установен контакт с най-влиятелния йерарх на Фенер – главата на Гръцката архиепископия в САЩ Елпидофор.

През септември 2022 г. архиепископ Виктор (Биков) лично заминава за САЩ. На срещата с Елпидофор той той фактически се пазареше със съдбата на УПЦ. Украинският викарий моли да се гарантира прекратяването на заграбването на храмове и да се организира среща с патриарх Вартоломей. В отговор му е представена сметката: митрополит Онуфрий трябва да възобнови споменаването на главата на Фенер.

Биков се съгласява да предаде тези условия в Киев. Митрополит Онуфрий тогава издига насрещни изисквания – публично осъждане от патриарх Вартоломей на заграбването на храмове на УПЦ.

Въпреки очевидната недопустимост за Фенер на такива отстъпки, Арцизският архиепископ ги предава на митрополит Елпидофор. Последният изразява готовност да продължи обсъждането на всички необходими въпроси с Предстоятеля на УПЦ чрез Биков и неговите съюзници в епископата на Украинската православна църква.

През април 2023 г. главата на Гръцката архиепископия в САЩ успява да вкара в Синода на Константинополската патриаршия митрополит Йов (Геча) и вече споменатия по-рано архиепископ Иларион (Рудник). Това позволява на главата на Фенер да бъде предложено „да се сформира Комисия за обединение на украинските православни“. Това предложение, след ожесточени спорове, е подкрепено.

Поддръжниците на компромиса с Константинопол от числото на епископата на УПЦ „с нетърпение очакваха пристигането на комисията в Киев“, подчертавайки „готовността на митрополит Онуфрий да споменава патриарх Вартоломей“. В ситуацията обаче се намесва Емануил. Халкидонският владика, с подкрепата на украинските „партньори“, проваля посещението на съответната делегация на Фенер в Киев.

_{Снимка: Митрополит Тихон (PCA) след посещение на Украинската и Румънската православна църква по време на посещение във Фанар от 7 до 10 юни 2024 г. (Американската делегация е без панагии, шапки и нагръдни кръстове)}

УПЦ се опита да възобнови съответния диалог през лятото на 2024 г., когато в Украйна пристигна митрополит Тихон (ПЦА). Като сигнал за Фенер, в Банченския манастир, в присъствието на епископата на УПЦ, на госта бе предоставено правото да спомене патриарх Вартоломей. Също така чрез митрополит Тихон на главата на Фенер бе изпратен като подарък комплект панагии.

Всичко казано по-горе свидетелства само за едно – дълбока ерозия на каноничното съзнание у част от епископата на УПЦ.

^{Сладка лъжа и фалшиви цели}

На вярващите казват: „Ние търсим начин да спасим Църквата“. Но на дело се реализира схема на предателство под покрова на сладка лъжа.

Логиката на „спасителите“ на УПЦ води към задънена улица:

1. Първо искат да принудят УПЦ да признае властта на Фенер, което автоматично легитимира всички негови предишни престъпни решения.
2. Щом УПЦ попадне под омофора на Истанбул, тя ще се окаже в една канонична лодка с „ПЦУ“.

Съществуването на две паралелни йерархии е невъзможно и Фенер неизбежно ще ги принуди към сливане.
По същество, автокефалното крило на УПЦ се опитва да продаде първородството на каноничната истина за паница леща под формата на временна сигурност. Онези сили, които първо проведоха събора във Феофания, разкъсвайки връзката с Църквата-Майка, сега влачат УПЦ в робството на разкола – първо под властта на турския първойерарх, а след това в единен ред с Думенко. И това трябва да се нарича с истинските му имена: това не е дипломатия, това е предателство спрямо Христос и Неговата Църква.

Георги Данов за портала „Животът на Църквата“

_{Снимка на корицата: Зоря, другият мъж "ПЦУ", (вторият отляво) и Бурега (вторият отдясно) заедно на общо събрание на Европейската конференция на църквите от 14 до 20 юни 2023 г. в Талин, Естония}